16 авг. 2005 г., 07:40

Феминизъм

1.6K 0 10
Плесен хвана
мелницата
на миля разстояние
от ръкопляскащата каскада.
Смейте се сега
панталони!
На игрището за голф
не допускат яйца,
твърде здрави са
за набитите кондори.
Конкретният портиер
изобрази "Хайде холан"
и невъзможно се поднесе
като стълб край кулата
в Пиза.
Елегантно обладана мекушавост
сричаше дребна порода
проглеждане.
Процесът на постъпленията
забраняваше многословието.
Къде е планираното съ-битие?
Репортажно зависима,
разрушително белееше Венера,
не й бе писано.
Входът бе за самураи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дими Фильова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че ти е харесало, Миле. Благодаря ти, че го прочете! Хубава пролет!
  • Благодаря ти, Гиги, мъжки стих, вярно, но ми бе приятно точно така да поставя нещата. Радвам се, че се спря на него!
  • Благодаря ти, Ивайло, за интерсеното рязбиране, ще си го запазя, ако ме пита някой какво искам да кажа! Майтап, но ти наистина се докосна до целта. Благодаря ти пак!
  • Хайде-холан Неда, к'во толкова има за разбиране? Занемарена мелница заради игрището за "голф" на "Вратовете"! Портиерът - селянин който си пази хляба! Дими стои като "Венера" но и това не и помага да си направи репортажа за "събитието", защото "входа" е само за "Вратове - Самураи"!
    Димииииии... НЕДОСТИЖИМА СИ! Толкоз нестандартна тема а... Шедьовър!
    Пак 6+ !!!
  • Защото е твърде феминистично, даже прекалено!
    Благодаря ти, Неда!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...