16 авг. 2005 г., 07:40

Феминизъм

1.6K 0 10
Плесен хвана
мелницата
на миля разстояние
от ръкопляскащата каскада.
Смейте се сега
панталони!
На игрището за голф
не допускат яйца,
твърде здрави са
за набитите кондори.
Конкретният портиер
изобрази "Хайде холан"
и невъзможно се поднесе
като стълб край кулата
в Пиза.
Елегантно обладана мекушавост
сричаше дребна порода
проглеждане.
Процесът на постъпленията
забраняваше многословието.
Къде е планираното съ-битие?
Репортажно зависима,
разрушително белееше Венера,
не й бе писано.
Входът бе за самураи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дими Фильова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че ти е харесало, Миле. Благодаря ти, че го прочете! Хубава пролет!
  • Благодаря ти, Гиги, мъжки стих, вярно, но ми бе приятно точно така да поставя нещата. Радвам се, че се спря на него!
  • Благодаря ти, Ивайло, за интерсеното рязбиране, ще си го запазя, ако ме пита някой какво искам да кажа! Майтап, но ти наистина се докосна до целта. Благодаря ти пак!
  • Хайде-холан Неда, к'во толкова има за разбиране? Занемарена мелница заради игрището за "голф" на "Вратовете"! Портиерът - селянин който си пази хляба! Дими стои като "Венера" но и това не и помага да си направи репортажа за "събитието", защото "входа" е само за "Вратове - Самураи"!
    Димииииии... НЕДОСТИЖИМА СИ! Толкоз нестандартна тема а... Шедьовър!
    Пак 6+ !!!
  • Защото е твърде феминистично, даже прекалено!
    Благодаря ти, Неда!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....