ФЕНЕРЪТ
Пред своя дом съм сложил стар фенер
– подарък на приятел от далече –
самотен малък фар сред мрака чер
пред топъл пристан в ледената вечер.
Когато полуздрачът слезе вън,
запалвам сам пред прага си фенера.
Защо ми е на мен фенер пред сън? –
той свети, за да може да намери
премръзнал гост, измокрен, уморен,
посоката към мене сред мъглата,
или след труден неспокоен ден ...