Феникс
Феникс
От кръвта ми ли се раждаш,
красива Богиньо,
от кръвта ми ли изграждаш
светове в сребърно петно,
кълбо
на небесно-пърхащи крила,
на златисто-жилеща пчела,
ил на мъртвите кобили,
в мъртвото поле на рая ли,
ада ли, който дяволи убили
и с отрова бога си омаяли?
Не! Ти си прах,
песъчинка в куп на жълта мараня,
закриващи света с капки мрак,
капки закъсняла светлина.
От душата ми ли бягаш,
Дяволе проклет,
обзет
от кошмарните видения, че падаш
отново в свойто царство от завет,
ил те е страх да ме погалиш,
да докоснеш порцелановата устна
и сам да се измамиш
с глътка от кръвта ми мека, вкусна.
Да! Ти страстно раждаш се отново
от мъртвите си жили и кости от олово
и в блясъка на своите огнени пера
политаш в небесно-здрачната вълна
и ме гледаш
и само искаш да ме гледаш
с полу-притворени очи
със своите невидими лъчи
__ __ __
и пак настъпва,
пак отмъква животът твойте жили
и незашита сребриста кръпка
тялото ти празно как ужили
и как засвири
мелодията на твоя сън
като сякаш звън,
разнасящ се над зимни бури...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Всички права запазени