Феникс

От кръвта ми ли се раждаш,

красива Богиньо,

от кръвта ми ли изграждаш

светове в сребърно петно,

кълбо

на небесно-пърхащи крила,

на златисто-жилеща пчела,

ил на мъртвите кобили,

в мъртвото поле на рая ли,

ада ли, който дяволи убили

и с отрова бога си омаяли?

Не! Ти си прах,

песъчинка в куп на жълта мараня,

закриващи света с капки мрак,

капки закъсняла светлина.

От душата ми ли бягаш,

Дяволе проклет,

обзет

от кошмарните видения, че падаш

отново в свойто царство от завет,

ил те е страх да ме погалиш,

да докоснеш порцелановата устна

и сам да се измамиш

с глътка от кръвта ми мека, вкусна.

Да! Ти страстно раждаш се отново

от мъртвите си жили и кости от олово

и в блясъка на своите огнени пера

политаш в небесно-здрачната вълна

и ме гледаш

и само искаш да ме гледаш

с полу-притворени очи

със своите невидими лъчи

__ __ __

и пак настъпва,

пак отмъква животът твойте жили

и незашита сребриста кръпка

тялото ти празно как ужили

и как засвири

мелодията на твоя сън

като сякаш звън,

разнасящ се над зимни бури...