Феникс
Видя ли? Не успя да ме убиеш!
Виждаш ли, след тебе пак се смея!
Научих се на феникс да приличам,
след всяка смърт да се прераждам.
Ти мислиш си, че страшно съм сломена,
че в мене рухнаха безброй надежди.
Ти мислиш си, че пак ще те помоля
до мен да си и пак да ме обичаш.
Сега се махай, дълъг път те чака,
ще искаш, ще обичаш и ще мразиш
и в нощ една - от другите забравен,
с тъга за мене ще си спомниш.
Ще дойде ден, тогава ще ти кажа
как исках да те мразя, щом замина.
Ще дойде ден, учуден ще признаеш -
научих се на феникс да приличам.
09. 09. 2005
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Георгиева Всички права запазени
