18.02.2010 г., 21:21

Февруарска импресия

1.2K 0 1


След жегата на забързания ден

и разхвърляните безразборно думи,

духът ми, спаружен и омаломощен,

от магия среднощна се пробуди.

 

Прозорецът затворен, но не съвсем.

Делящ ме от живота на града в нощта.

От едната  страна – светът студен и подреден,

от другата – аз, жегата  и хаосът в душата.

 

Прозорецът е страж, но милостив,

пропуска къс от нощното вълшебство.

Леден порив, напорист и жив,

затлачените ми работни мисли поразмести.

 

Разбудена от летаргичния си сън,

се потопих в блажената прохлада.

Наострих сетива за всичко вън.

Притворила очи в наслада.

 

Песен на февруарския дъждец

„Кап, кап” флиртува със стъклата.

И като велик, неповторим крадец,

ми отмъкна всички сиви мисли от главата.

 

Нощ. Февруари. Снегът полека се топи.

Животът ни се извалява  ден след  ден

Природата се подготвя да се прероди...

Ах, искам пролетта да съживи и мен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...