След жегата на забързания ден
и разхвърляните безразборно думи,
духът ми, спаружен и омаломощен,
от магия среднощна се пробуди.
Прозорецът затворен, но не съвсем.
Делящ ме от живота на града в нощта.
От едната страна – светът студен и подреден,
от другата – аз, жегата и хаосът в душата.
Прозорецът е страж, но милостив,
пропуска къс от нощното вълшебство.
Леден порив, напорист и жив,
затлачените ми работни мисли поразмести. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация