Feb 18, 2010, 9:21 PM

Февруарска импресия

1.2K 0 1


След жегата на забързания ден

и разхвърляните безразборно думи,

духът ми, спаружен и омаломощен,

от магия среднощна се пробуди.

 

Прозорецът затворен, но не съвсем.

Делящ ме от живота на града в нощта.

От едната  страна – светът студен и подреден,

от другата – аз, жегата  и хаосът в душата.

 

Прозорецът е страж, но милостив,

пропуска къс от нощното вълшебство.

Леден порив, напорист и жив,

затлачените ми работни мисли поразмести.

 

Разбудена от летаргичния си сън,

се потопих в блажената прохлада.

Наострих сетива за всичко вън.

Притворила очи в наслада.

 

Песен на февруарския дъждец

„Кап, кап” флиртува със стъклата.

И като велик, неповторим крадец,

ми отмъкна всички сиви мисли от главата.

 

Нощ. Февруари. Снегът полека се топи.

Животът ни се извалява  ден след  ден

Природата се подготвя да се прероди...

Ах, искам пролетта да съживи и мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...