Февруарска вечер
За виното говорим с обожание.
Устните потръпват, душата ни мълчи.
За нощите, пропити с отчаяние.
Погледи се сблъскват, сърцето пак крещи.
За любов ли ний сме жадни още?
Или мечти за безгрижност и покой,
дълбоко в нас потъват нощем.
Мечти - бледи, блянове безброй.
Капка вино пак по чаша пропълзява.
Стъкло докосва устни в студ сковани.
Невинност, нежна сладост там се отразяват,
но отново мрак обгръща мисли приковани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Йорданова Всички права запазени
