Февруарска вечер

За виното говорим с обожание.
Устните потръпват, душата ни мълчи.
За нощите, пропити с отчаяние.
Погледи се сблъскват, сърцето пак крещи.
 
За любов ли ний сме жадни още?
Или мечти за безгрижност и покой,
дълбоко в нас потъват нощем.
Мечти - бледи, блянове безброй.

Капка вино пак по чаша пропълзява.
Стъкло докосва устни в студ сковани.
Невинност, нежна сладост там се отразяват,
но отново мрак обгръща мисли приковани.