4.02.2018 г., 9:41 ч.

Февруарско 

  Поезия » Друга
556 3 5

Когато от влюбеност вън засладнява,

и всеки, понесъл бонбони и плюш,

подтичва задъхан в посока към някой,

усмихвам се, вярно. Но само науж.

 

Измислено бързам в синхрон тротоарен

сред всички престорено ведри лица,

и в миг – прожектира на тях светофара

поредица малки любовни сърца.

 

Прозират нетрайно илюзии стари

релефни от ласки на хилава страст,

спестявани думи, продадени тайни...

Червеното просто създава контраст.

 

И странно, градът ми напомня утроба,

погълнала в себе си всичко от нас.

Остават ни празна бутилка от обич,

и чашите, пълни догоре с вина.

© Петя Павлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно е Петя!
  • Благодаря!
  • Много ми хареса! Поздрави и от мен!
  • Много противоречив този месец февруари - и депресиращ, и любовен... Обаче си "пипнала" особеността му! Хубав стих, Петя!
  • Чудесна поезия!
    Поздравления,Петя!
Предложения
: ??:??