Февруарско
Когато от влюбеност вън засладнява,
и всеки, понесъл бонбони и плюш,
подтичва задъхан в посока към някой,
усмихвам се, вярно. Но само науж.
Измислено бързам в синхрон тротоарен
сред всички престорено ведри лица,
и в миг – прожектира на тях светофара
поредица малки любовни сърца.
Прозират нетрайно илюзии стари
релефни от ласки на хилава страст,
спестявани думи, продадени тайни...
Червеното просто създава контраст.
И странно, градът ми напомня утроба,
погълнала в себе си всичко от нас.
Остават ни празна бутилка от обич,
и чашите, пълни догоре с вина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Павлова Всички права запазени
