Ти пролет си - прекрасна, свежа.
Ти капчици роса... и заранта...
На зима - красотата снежна,
на лято знойно - утринта...
Ти слънце топло и лъчи...
Лазур ефирен - необятна синева.
Небе среднощно и безброй звезди,
на пълнолунието - чистата луна...
Ти летен дъжд - прохладна си омая.
Море и прилив - пясък и вълни...
Очи ти ме потапят във безкрая,
тез две - тъй мамещи очи...
В прегръдките Ти искам да се сгуша,
глава положил на прекрасни Ти гърди,
от влажни устни да отпия, в суша
- ръце заровил в ароматни Ти коси...
Но иде утро - сън далече...
Стопи се Ти... и парещ спомен...
остана - огън ме пресече...
Ах, как жадувам Те - да Си до мен!!!
© Емилио Катана Всички права запазени