(на Моника)
Красива фея във нощта танцува,
и единствено за танца приказен, с усмивка тя бленува.
Ефирна и прекрасна, с огряно от бледата луна лице,
танцува ден и нощ, със разтуптяно от вълнение сърце.
Танцува тя безспирно, без умора, без дори за миг да спре,
а ангелите ù завиждат, танцувайки сами на нощното небе.
Но те не могат като нея тъй пламенно и леко да танцуват,
и през сълзи от възхищение на нея със почуда се любуват.
А феята ефирна, създадена от грация и светлина,
с усмивката си покорява, ангелските плачещи сърца.
И изведнъж в нощта прекрасен дъжд започва да вали, ...