Фидана
Кацнало на клонче славейчето бяло,
и гласец извило, песен си запяло
за мома красива – хубава Фидана –
умна, работлива, бяла и засмяна!
Месела Фидана коледна погача
зарад свойто либе – за Страхил орача!
Още от зарана през небесни двери
Слънцето занича... – как ли ще намери
слънчева девойка като таз' Фидана,
толкова красива, мамина отмяна?!
От лъчи изплете Слънчо златна люлка,
спусна я от горе, та Фидана булка
негова да стане, дарове изпрати,
че да я покани в своите палати:
– Знаеш ли, Фидано, аз съм най-богато,
но на теб дарявам слънчевото злато!
Я излез, Фидано, в бащините двори
мене да посрещнеш! – Слънчо ѝ говори.
Чула го тогава хубава Фидана,
па облякла нова празнична премяна.
Щом в месал увила топлата погача,
дето я нарекла за Страхил орача,
тя на Слънце каза: – Царю мой честити,
новите ми дрехи са за друг ушити!
Него аз обичам и ще му пристана! –
топло се усмихна хубава Фидана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
