mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
965 1469
24.11.2019 г., 13:25 ч.

Фидана 

  Поезия » Любовна
1195 10 20

Кацнало на клонче славейчето бяло,

и гласец извило, песен си запяло

за мома красива – хубава Фидана –

умна, работлива, бяла и засмяна!

Месела Фидана коледна погача

зарад свойто либе – за Страхил орача!

Още от зарана през небесни двери

Слънцето занича... – как ли ще намери

слънчева девойка като таз' Фидана,

толкова красива, мамина отмяна?!

 

От лъчи изплете Слънчо златна люлка,

спусна я от горе, та Фидана булка

негова да стане, дарове изпрати,

че да я покани в своите палати:

– Знаеш ли, Фидано, аз съм най-богато,

но на теб дарявам слънчевото злато!

Я излез, Фидано, в бащините двори

мене да посрещнеш! – Слънчо ѝ говори.

 

Чула го тогава хубава Фидана,

па облякла нова празнична премяна.

Щом в месал увила топлата погача,

дето я нарекла за Страхил орача,

тя на Слънце каза: – Царю мой честити,

новите ми дрехи са за друг ушити!

Него аз обичам и ще му пристана! –

топло се усмихна хубава Фидана.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??