Фидипид по следите на доброто
Полудяваш в живота, когато не разбираш какво ти е дал.
Да се будиш, същинско е злато! За какво ти е онзи медал?
За какво ти е цялата проза на пияни кратуни в нощта?
Ще потънеш в морета от рози, ако нямаш смирена душа.
Ще се слееш безмълвно с тълпата и ще станеш пореден циник,
за когото плачът на децата е отрязан от дните му миг
и е нещо противно, което на сърцето му пусто тежи.
Не убивай, човеко, детето с непристойни и гнусни лъжи!
Вече няма какво да направя. Няма смисъл да тръгна дори.
Резултатът не беше ли равен? Кой ще носи добри новини?
Безрезервно животът ти дава да се будиш в узрелия ден.
Тази вечер смъртта отминава. Тя е в нежен лирически плен.
Опрощава греха на човека. Съблазнява с ефирни очи.
Под злокобната нейна опѐка цяла ера сега се топи.
Не продавай за нищо душата. Тя е твоят безценен нефрит.
Днес доброто спечели войната, но защо не дойде Фидипид?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
