5.03.2011 г., 0:47

Фигури

1.2K 0 1

Топла стая,

слабо осветление,

телефонен повик,

срещи състояли се...

... обезумяла младост,

зависимост в конус,

една жена, обречена на

споделености...

 

... студени коридори,

неосветено стълбище,

домофонен звън,

неосъществени делници...

... хорски глъч,

заключен в ъгъл,

едно дете, обречено

на многоточия...

 

Недовършени задължения,

оправдания различни,

несподелени причини,

ясни заключения...

... безотговорни хора,

вплели се в квадрат,

достатъчно съдби, обречени на

фалш!

 

Уютни жилища,

слънчева прегръдка,

пълноценни разговори,

споделени радости...

... възрасти завършени,

съществуващи в триъгълник,

безброй семейства, обречени

в цялост...

 

... Изживяна болка,

непоносимост от грешки,

покаяния поискани,

прошка сторена...

... осъзнати смисли,

втъкани в кръг,

достатъчно животи, обречени

на истина!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...