9.02.2015 г., 12:44

Филаделфия

510 0 1

Ако те пусна, ще се разтечеш

като часовниците на Дали,

ако те пусна, ще изчезнеш

като балонче в небето,

ще избледнееш

като сенките под очите ми,

когато се усмихвам,

ще те оставя да мислиш,

много да мислиш за мен,

да разбереш, че съм измислена.

Ще се махам от тук,

а ти ще се чудиш

"с  какво я обидих,

дали я обичам,

къде да се дяна…’’

Умирам от студ.

В душата ти

е вечна зима.

Цветя не виреят,

нито пък чувства.

Ако те пусна,

ще се излееш

като шампанско без тапа,

ще се преструваш на себе си,

когато ме няма,

ще полудееш,

ще ме взривиш

в  ума си,

ще се погрижиш да разбера,

че смисълът не е от значение,

още по-малко светът.

А времето е толкова чупливо,

разлива се в мен

и после не помни…

Ще се стопиш

като захар във устните,

ще се измъкнеш

с удоволствие

от моята клопка,

но вратата се затваря,

бягай, преди да е късно,

в последните мигове

гледаме залези…

Животът е лента.

Позирай за снимка!

Не бързай –

цял живот чакаше

да ме намериш

и да ме изгубиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Умирам от студ.
    В душата ти е
    вечна зима.
    Цветя не виреят,
    нито пък чувства.
    Поздрав и хубава вечер!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...