Пускай филма стар...

гледам го за стотен път

и всеки път проплаквам 

на този мрачен финал... 

Пускай го, нищо, че го зная вече,

пусни да видя къде сгреших,

да преосмисля времето и неговите лъжи... 

Пусни го, да погледам пак,

как заспивах в големите ръце...

Пускай, да видя как разби той моето сърце!

Давай, съзнание, не ме карай да те чакам,

време нямам,

бързам...

Накъде ли? Напред... 

Да видя най-накрая нови светове,

да разбера ще мога ли пак да обичам... 

Или все така ще страдам,

докато филма изживявам...