Филм
Пускай филма стар...
гледам го за стотен път
и всеки път проплаквам
на този мрачен финал...
Пускай го, нищо, че го зная вече,
пусни да видя къде сгреших,
да преосмисля времето и неговите лъжи...
Пусни го, да погледам пак,
как заспивах в големите ръце...
Пускай, да видя как разби той моето сърце!
Давай, съзнание, не ме карай да те чакам,
време нямам,
бързам...
Накъде ли? Напред...
Да видя най-накрая нови светове,
да разбера ще мога ли пак да обичам...
Или все така ще страдам,
докато филма изживявам...
