6.05.2010 г., 8:40 ч.

Филм 

  Поезия » Пейзажна
520 0 0

Той е там.

Той е сам.

Очите празни са,

в гърдите рани са

и не чувства,

не разбира,

без душа е,

той умира.

За него щастие не съществува

и нищо никога не го вълнува.

Сценария прелиства,

нова сцена

и душата пак е покорена.

Пламъкът в очите блясва,

край и камерата пак угасва.

© Ивайло Романов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Искаш ли хапче поезия и наркотици от мисли...? Озърни се - светът в лудостта се оглежда. Слепец е ви...
  • Нарами ли торбата за из път, Човече жив, от човекопотока? Звезди ти светят да те отведат, но пътят.....
  • Ти бе звукът на моята китара, и всеки дъх на тебе посветих. Бе всеки следващ лист от календара, и мн...

Още произведения »