Той е там.
Той е сам.
Очите празни са,
в гърдите рани са
и не чувства,
не разбира,
без душа е,
той умира.
За него щастие не съществува
и нищо никога не го вълнува.
Сценария прелиства,
нова сцена
и душата пак е покорена.
Пламъкът в очите блясва,
край и камерата пак угасва.
© Ивайло Романов Все права защищены