6 мая 2010 г., 08:40

Филм 

  Поэзия » Пейзажная
515 0 0

Той е там.

Той е сам.

Очите празни са,

в гърдите рани са

и не чувства,

не разбира,

без душа е,

той умира.

За него щастие не съществува

и нищо никога не го вълнува.

Сценария прелиства,

нова сцена

и душата пак е покорена.

Пламъкът в очите блясва,

край и камерата пак угасва.

© Ивайло Романов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??