ФИЛМ
Кръстосахме душевни светове,
затворихме очите си за скука,
за да разцъфнат свежи цветове
на времето във тясната пролука.
По въглени отдавна с теб вървим –
тъй близо уж, но и така далече –
изтрили от душите своя грим.
За нас мигът бе пожелана вечност –
тъй кратък – като изстрел във нощта,
тъй дълъг – като майчина милувка.
И порива усетили в кръвта, ...