Feb 18, 2017, 1:09 PM  

Филм 

  Poetry
301 1 3

ФИЛМ

 

Кръстосахме душевни светове,

затворихме очите си за скука,

за да разцъфнат свежи цветове

на времето във тясната пролука.

 

По въглени отдавна с теб вървим –

тъй близо уж, но и така далече –

изтрили от душите своя грим.

За нас мигът бе пожелана вечност –

 

тъй кратък – като изстрел във нощта,

тъй дълъг – като майчина милувка.

И порива усетили в кръвта,

сърцата ни се сляха във целувка!

 

А времето дари ни цветове

и огъня запалихме в безкрая

на черно-белите си светове,

тъгата не допуснахме във Рая.

 

© Симеон Ангелов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много хубаво!
  • И аз го живея този филм. Не мога да му определя жанра. Микс някакъв... Но, не искам друг! Този е прекрасен! Харесах! Близък ми е този стих!
  • Да! Силно и образно стихотворение! Много ми хареса и финалът на филма:
    "А времето дари ни цветове,
    изгонихме тъгата си от рая
    във черно-белите си светове
    и огъня запалихме в безкрая..."
    Аплодисменти!
Random works
: ??:??