Филм

18 февр. 2017 г., 13:09 2017-03-02T19:58:52+02:00

Поэзия

336 1 3

ФИЛМ

Кръстосахме душевни светове,

затворихме очите си за скука,

за да разцъфнат свежи цветове

на времето във тясната пролука.

По въглени отдавна с теб вървим –

тъй близо уж, но и така далече –

изтрили от душите своя грим.

За нас мигът бе пожелана вечност –

тъй кратък – като изстрел във нощта,

тъй дълъг – като майчина милувка.

И порива усетили в кръвта,

сърцата ни се сляха във целувка!

А времето дари ни цветове

и огъня запалихме в безкрая

на черно-белите си светове,

тъгата не допуснахме във Рая.

djudjii (Жанет Велкова)

2017-02-20T13:20:39+02:00

Много хубаво!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-02-19T08:22:33+02:00

И аз го живея този филм. Не мога да му определя жанра. Микс някакъв... Но, не искам друг! Този е прекрасен! Харесах! Близък ми е този стих!
Веси_Еси (Еси)

2017-02-19T08:14:58+02:00

Да! Силно и образно стихотворение! Много ми хареса и финалът на филма:
"А времето дари ни цветове,
изгонихме тъгата си от рая
във черно-белите си светове
и огъня запалихме в безкрая..."
Аплодисменти!