Дни и нощи,
нощ и ден,
танцуват до забрава,
в небесния сатен.
Звезди пилеят се в пороя,
и въртят се без посока и безспир,
навярно търсят си покоя
във вселенски светъл мир.
Точици погледи си срещат
на планета, загубена в безкрая,
и сякаш сами не се усещат,
че са част от рая.
Колко щуро туй изглежда,
отстрани е толкоз лесно,
да се обърнеш със надежда,
и да кажеш: "Ах, чудесно!"
Но път пътува звездният човек
и не знае сам ли е, къде е,
в незнанието ражда се и хаосът,
и с безсмислие ни топли и ни грее.
Ала ето, толкова е лесно,
да се издигнеш нависоко,
да погледнеш и да кажеш: "Ах, чудесно!"
© Ами Тола Всички права запазени
в интерес на истината мисля, че е малко блудкаво, но ме мързи да си го оправям ...