Aug 22, 2007, 4:13 PM

Философия в Хаоса

  Poetry
1.2K 0 6

 


Дни и нощи,
нощ и ден,
танцуват до забрава,
в небесния сатен.
Звезди пилеят се в пороя,
и въртят се без посока и безспир,
навярно търсят си покоя
във вселенски светъл мир.
Точици погледи си срещат
на планета, загубена в безкрая,
и сякаш сами не се усещат,
че са част от рая.
Колко щуро туй изглежда,
отстрани е толкоз лесно,
да се обърнеш със надежда,
и да кажеш: "Ах, чудесно!" 
Но  път пътува звездният човек
и не знае сам ли е, къде е,
в незнанието ражда се и хаосът,
и с безсмислие ни топли и ни грее.
Ала ето, толкова е лесно,
да се издигнеш нависоко,
да погледнеш и да кажеш: "Ах, чудесно!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ами Тола All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...