Aug 22, 2007, 4:13 PM

Философия в Хаоса

  Poetry
1.2K 0 6

 


Дни и нощи,
нощ и ден,
танцуват до забрава,
в небесния сатен.
Звезди пилеят се в пороя,
и въртят се без посока и безспир,
навярно търсят си покоя
във вселенски светъл мир.
Точици погледи си срещат
на планета, загубена в безкрая,
и сякаш сами не се усещат,
че са част от рая.
Колко щуро туй изглежда,
отстрани е толкоз лесно,
да се обърнеш със надежда,
и да кажеш: "Ах, чудесно!" 
Но  път пътува звездният човек
и не знае сам ли е, къде е,
в незнанието ражда се и хаосът,
и с безсмислие ни топли и ни грее.
Ала ето, толкова е лесно,
да се издигнеш нависоко,
да погледнеш и да кажеш: "Ах, чудесно!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ами Тола All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...