22 авг. 2007 г., 16:13

Философия в Хаоса

1.2K 0 6

 


Дни и нощи,
нощ и ден,
танцуват до забрава,
в небесния сатен.
Звезди пилеят се в пороя,
и въртят се без посока и безспир,
навярно търсят си покоя
във вселенски светъл мир.
Точици погледи си срещат
на планета, загубена в безкрая,
и сякаш сами не се усещат,
че са част от рая.
Колко щуро туй изглежда,
отстрани е толкоз лесно,
да се обърнеш със надежда,
и да кажеш: "Ах, чудесно!" 
Но  път пътува звездният човек
и не знае сам ли е, къде е,
в незнанието ражда се и хаосът,
и с безсмислие ни топли и ни грее.
Ала ето, толкова е лесно,
да се издигнеш нависоко,
да погледнеш и да кажеш: "Ах, чудесно!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ами Тола Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...