koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
5.02.2013 г., 11:41 ч.

Философски съждения 

  Поезия » Философска
406 0 4

И работа със работа се свършва.

И път се свършва само със вървене.

Със лоша дума устрем се прекършва.

И рана заздравява след кървене.

 

От нòщите се ражда и денят ни.

И все от изток слънцето изгрява.

А вечер бди луната над съня ни.

Във огъня дървото ни загрява.

 

След злото идва винаги доброто.

И след сълзùте идва радостта ни.

Златòто пò е тежко от среброто.

Омразата поражда завистта ни.

 

От думите се раждат стиховете.

В душата никне само песента ни.

От грешките се трупат греховете.

След лятото пък идва есента ни.

 

Раждането носи и смъртта ни

и месеците правят ни години.

Живота пие лакомо потта ни.

Миражите са райските градини.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??