Философски съждения
И работа със работа се свършва.
И път се свършва само със вървене.
Със лоша дума устрем се прекършва.
И рана заздравява след кървене.
От нòщите се ражда и денят ни.
И все от изток слънцето изгрява.
А вечер бди луната над съня ни.
Във огъня дървото ни загрява.
След злото идва винаги доброто.
И след сълзùте идва радостта ни.
Златòто пò е тежко от среброто.
Омразата поражда завистта ни.
От думите се раждат стиховете.
В душата никне само песента ни.
От грешките се трупат греховете.
След лятото пък идва есента ни.
Раждането носи и смъртта ни
и месеците правят ни години.
Живота пие лакомо потта ни.
Миражите са райските градини.
© Никола Апостолов All rights reserved.
