Времето не може ли за малко да поспре?
Дотегна му. Подгони Слънчевата ни система.
Безмилостно и безпощадно зло.
Къде е хукнало да броди в цялата Вселена.
След себе си огромна диря - тъга, безбрачие, омраза...
И още - студ и тъмнина.
Сивота бе някога, сега по спомени изглежда бяла.
Отрова е животът без надежда,
и с нея още много хубави неща,
не си ги спомням вече. Разумът ми затъмя.
Забито шило, разкъсано сърце.
Не дишам... ще умра. Какво ме мъчи? ...