Есента със нас флиртува,
подсвирка с вятър на уста.
Навярно идвайки, хитрува,
обречена на студ и самота.
В златиста локва се оглежда.
Изпраща нанизи ята на юг.
Дъждът оплита я във прежда.
… В съня ми плаче есенен капчук.
© Мимо Николов Всички права запазени
Има много хора в този сайт които са "дребни души" които чакат момент за да се покажат като герои и спасители,а са палячовци.
Да имаше острота,но исках да ви помогна да разберете че в момента такъв тип поезия е малко четяща се!Ако мога така да се изрязя.Хубава е,но може да се подобри значително.Защото после се върнах назад в поезията ви и много неща ми харесаха,прекрасни,неща от които бузите ти розовеят като от вино...
Така,пожелавам ви весела и успешна нова година и само хубав низ от емоций да се лее през нея за вас.
А вие пишете,животът е кратък,дори дърветата падат