fly
остави ме да ти нарисувам
по ръба на миглите ти
ще вървя и ще пускам
бляскави думи след мен
като стъпиш в гората на
приказките
да не се загубиш
а ако не знаеш къде съм
просто се обърни назад
там някъде зад теб
ще стискам здраво в ръцете си
вълшебството
и няма да се уморя
от чакане
нито ще плача след
изчезналия дъх на сутринта
и няма да разбивам
кристални предсказания
в стената на несбъднатите мисли
на запад от смъртта
самотата не значи нищо
а цветята целунали
слънцето пазят очите ми
долината на тишината
аз съм
когато рисувам по гърба ти
няма да усетиш болка
все някой ден ще ме сънуваш
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Николова Всички права запазени
