Sep 20, 2008, 8:32 AM

fly

1K 0 10
и ако нямаш сънища
остави ме да ти нарисувам
по ръба на миглите ти
ще вървя и ще пускам
бляскави думи след мен
като стъпиш в гората на
приказките
да не се загубиш
а ако не знаеш къде съм
просто се обърни назад
там някъде зад теб
ще стискам здраво в ръцете си
вълшебството
и няма да се уморя
от чакане
нито ще плача след
изчезналия дъх на сутринта
и няма да разбивам
кристални предсказания
в стената на несбъднатите мисли
на запад от смъртта
самотата не значи нищо
а цветята целунали
слънцето пазят очите ми
долината на тишината
аз съм
когато рисувам по гърба ти
няма да усетиш болка
все някой ден ще ме сънуваш

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...