Формата на камъка
Все някога от всички мои истини
една ще се окаже безвъзвратна.
Каквото отвисоко съм помислила,
ще бъде маловажно като вятър.
Излишното, което съм пресилила,
ще тегне като камък философски,
а капките в едно петно мастилено
ще пламнат върху кладата от строфи.
Спасените, с клеймо на грозни патета,
ще ровят за трохички между хората,
а някъде високо в необята
най-белите ще бъдат изговорени.
Единствено космическото слово
до края съвършено ще ме мами
и знам, че е ключето за оковите,
но може би е с формата на камъка.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
