Формата на камъка
Все някога от всички мои истини
една ще се окаже безвъзвратна.
Каквото отвисоко съм помислила,
ще бъде маловажно като вятър.
Излишното, което съм пресилила,
ще тегне като камък философски,
а капките в едно петно мастилено
ще пламнат върху кладата от строфи.
Спасените, с клеймо на грозни патета,
ще ровят за трохички между хората,
а някъде високо в необята
най-белите ще бъдат изговорени.
Единствено космическото слово
до края съвършено ще ме мами
и знам, че е ключето за оковите,
но може би е с формата на камъка.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
