20.02.2013 г., 21:59

Фрагментация

1.6K 0 3

Аз нямам много маски.

Нямам и една.

Аз съм много личности.

И те не се познават.

Живеят във различни стаи.

С различни цветове.

И никоя от тях не помни,

че всичките съм Аз.

Когато ми се сърдиш 

и казваш, че съм те ранил,

знай, винаги попадаш

на личността, която във момента спи

и чака активация.

Активират се с „Предаден”.

Защото много пъти съм предаван.

И всяка личност я боли.

На стаите им стените са предателства.

Но те това не помнят.

Това го помня само Аз.

И искам да остана без стени.

Да ги разбия.

Понякога се чудя 

дали това  пак толкоз ще боли.

И чувството какво ще бъде,

когато Аз нахлуя в тези стаи

и всички личности ме разпознаят.

Може би ще си припомня,

че теб съм наранил.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Оренда Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "припомнянето" в "дзен" не преминава през многообразието на личностите..това би било твърде дълъг път,нещо като психоанализата,което няма край.. припомнянето на Себе си в "дзен" изчиства както "едното",така и "многото","аз" и "не аз"
  • да,такова "нараняване" "говори за пърхането на крилете"..., в случая светкавицата на припомнянето може да премине през многото личности, но може и никога да не се превърне във врата. Двете крила изпърхват и птицата полита, какъв е полетът й с едно крило?
  • тогава няма да има кой да си припомня (и какво (кого) да се припомня)..в "дзен" това "нараняване" се е предизвиквало понякога с юмрук,тояга..и си е било голям късмет,дар за ученика от учителя

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...