Фрагментация
Аз нямам много маски.
Нямам и една.
Аз съм много личности.
И те не се познават.
Живеят във различни стаи.
С различни цветове.
И никоя от тях не помни,
че всичките съм Аз.
Когато ми се сърдиш
и казваш, че съм те ранил,
знай, винаги попадаш
на личността, която във момента спи
и чака активация.
Активират се с „Предаден”.
Защото много пъти съм предаван.
И всяка личност я боли.
На стаите им стените са предателства.
Но те това не помнят.
Това го помня само Аз.
И искам да остана без стени.
Да ги разбия.
Понякога се чудя
дали това пак толкоз ще боли.
И чувството какво ще бъде,
когато Аз нахлуя в тези стаи
и всички личности ме разпознаят.
Може би ще си припомня,
че теб съм наранил.
© София Оренда Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"припомнянето" в "дзен" не преминава през многообразието на личностите..това би било твърде дълъг път,нещо като психоанализата,което няма край.. припомнянето на Себе си в "дзен" изчиства както "едното",така и "многото","аз" и "не аз"
-
да,такова "нараняване" "говори за пърхането на крилете"..., в случая светкавицата на припомнянето може да премине през многото личности, но може и никога да не се превърне във врата. Двете крила изпърхват и птицата полита, какъв е полетът й с едно крило?
-
тогава няма да има кой да си припомня (и какво (кого) да се припомня)..в "дзен" това "нараняване" се е предизвиквало понякога с юмрук,тояга..и си е било голям късмет,дар за ученика от учителя
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
