20 февр. 2013 г., 21:59

Фрагментация

1.6K 0 3

Аз нямам много маски.

Нямам и една.

Аз съм много личности.

И те не се познават.

Живеят във различни стаи.

С различни цветове.

И никоя от тях не помни,

че всичките съм Аз.

Когато ми се сърдиш 

и казваш, че съм те ранил,

знай, винаги попадаш

на личността, която във момента спи

и чака активация.

Активират се с „Предаден”.

Защото много пъти съм предаван.

И всяка личност я боли.

На стаите им стените са предателства.

Но те това не помнят.

Това го помня само Аз.

И искам да остана без стени.

Да ги разбия.

Понякога се чудя 

дали това  пак толкоз ще боли.

И чувството какво ще бъде,

когато Аз нахлуя в тези стаи

и всички личности ме разпознаят.

Може би ще си припомня,

че теб съм наранил.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Оренда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "припомнянето" в "дзен" не преминава през многообразието на личностите..това би било твърде дълъг път,нещо като психоанализата,което няма край.. припомнянето на Себе си в "дзен" изчиства както "едното",така и "многото","аз" и "не аз"
  • да,такова "нараняване" "говори за пърхането на крилете"..., в случая светкавицата на припомнянето може да премине през многото личности, но може и никога да не се превърне във врата. Двете крила изпърхват и птицата полита, какъв е полетът й с едно крило?
  • тогава няма да има кой да си припомня (и какво (кого) да се припомня)..в "дзен" това "нараняване" се е предизвиквало понякога с юмрук,тояга..и си е било голям късмет,дар за ученика от учителя

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...