Feb 20, 2013, 9:59 PM

Фрагментация

  Poetry » Love
1.6K 0 3

Аз нямам много маски.

Нямам и една.

Аз съм много личности.

И те не се познават.

Живеят във различни стаи.

С различни цветове.

И никоя от тях не помни,

че всичките съм Аз.

Когато ми се сърдиш 

и казваш, че съм те ранил,

знай, винаги попадаш

на личността, която във момента спи

и чака активация.

Активират се с „Предаден”.

Защото много пъти съм предаван.

И всяка личност я боли.

На стаите им стените са предателства.

Но те това не помнят.

Това го помня само Аз.

И искам да остана без стени.

Да ги разбия.

Понякога се чудя 

дали това  пак толкоз ще боли.

И чувството какво ще бъде,

когато Аз нахлуя в тези стаи

и всички личности ме разпознаят.

Може би ще си припомня,

че теб съм наранил.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Оренда All rights reserved.

Comments

Comments

  • "припомнянето" в "дзен" не преминава през многообразието на личностите..това би било твърде дълъг път,нещо като психоанализата,което няма край.. припомнянето на Себе си в "дзен" изчиства както "едното",така и "многото","аз" и "не аз"
  • да,такова "нараняване" "говори за пърхането на крилете"..., в случая светкавицата на припомнянето може да премине през многото личности, но може и никога да не се превърне във врата. Двете крила изпърхват и птицата полита, какъв е полетът й с едно крило?
  • тогава няма да има кой да си припомня (и какво (кого) да се припомня)..в "дзен" това "нараняване" се е предизвиквало понякога с юмрук,тояга..и си е било голям късмет,дар за ученика от учителя

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...