Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
15.10.2016 г., 20:14 ч.

Фрагменти 

  Поезия
2707 12 22

 

Рисувам ги набързо и наивно,

скицирам ги с молив – и само толкоз.

Защото нямам време за картина.

И скъпо ми излиза всяка волност.

 

Контури, силуети, бързи крачки,

лица зад очила (че пò е лесно)...

Рисувам ги с графит, което значи,

че черно-бели стават мойте фрески.

 

Рисувам жажда – тя изсъхва мигом.

Възторг рисувам – той се раздробява.

Графитът ми за повече не стига.

Ръката ми живота не улавя.

 

А гледам и острилка да не ползвам,

че с нея ще ми свърши бързо мòливът.

С такава пестеливост как ще мога

да пресъздам на Мона Лиза погледа?

 

А някъде животът е градина

със пурпурно небе и жълта къща.

Уви, аз нямам сили за картина.

И скицника си скоро ще привърша.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??