15.10.2016 г., 20:14 ч.

Фрагменти 

  Поезия
5.0 / 35
2936 12 22
Рисувам ги набързо и наивно,
скицирам ги с молив – и само толкоз.
Защото нямам време за картина.
И скъпо ми излиза всяка волност.
Контури, силуети, бързи крачки,
лица зад очила (че пò е лесно)...
Рисувам ги с графит, което значи,
че черно-бели стават мойте фрески.
Рисувам жажда – тя изсъхва мигом.
Възторг рисувам – той се раздробява.
Графитът ми за повече не стига.
Ръката ми живота не улавя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Предложения
  • Мъчително отхвърлих любовта и доброволно се отрекох от живота. Така и не можах да продължа борбата т...
  • Накъде с този дъжд във косите С това лято което крещи И прелива от блузката скрито В този ден, в тоз...
  • От какво точно днес заболя те, душа? Стига с тези измислени драми! – Имаш покрив и хляб, още рожба е...

Още произведения »