Фрагменти
Рисувам ги набързо и наивно,
скицирам ги с молив – и само толкоз.
Защото нямам време за картина.
И скъпо ми излиза всяка волност.
Контури, силуети, бързи крачки,
лица зад очила (че пò е лесно)...
Рисувам ги с графит, което значи,
че черно-бели стават мойте фрески.
Рисувам жажда – тя изсъхва мигом.
Възторг рисувам – той се раздробява.
Графитът ми за повече не стига.
Ръката ми живота не улавя.
А гледам и острилка да не ползвам,
че с нея ще ми свърши бързо мòливът.
С такава пестеливост как ще мога
да пресъздам на Мона Лиза погледа?
А някъде животът е градина
със пурпурно небе и жълта къща.
Уви, аз нямам сили за картина.
И скицника си скоро ще привърша.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
