France, Paris. Madame Julie, partie II
Приготвила я по рецепта стара,
(ах, руса бе мадам и алхимик)
за граф дьо Гиз любовната отвара,
на своя мъж я даде в грешен миг.
Така намери се в небрано лозе -
не си поплюваше баронът хич.
Спокойното до скоро брачно ложе
видя как Жил дьо Ре направи шпиц.
Атлетът в него явно бе възкръснал,
отварата ударил той на екс,
мускет до него сякаш беше гръмнал:
– Мадам! Ще ми окажете ли чест?!
А баронесата повдигна вежди,
не бе предвидила такъв сюжет...
– Ах, имам трепети, ма шер, тъй спешни...–
... посегна той към финия корсет.
Прекъсна го ръмжене най внезапно –
да кажем, че в сюблимния момент
с голяма вероятност беше кратно
на сблъсък с безсловесен опонент...
... и на мадам (озъбен) териерът
захапа благородния прасец.
Баронът тук заряза маниера
и тегли шут на дребния подлец.
Но хвърлил доста сили в тази схватка,
дьо Ре, на обществото този стълб,
полегна на леглото в дрямка сладка –
пропуснал бе съпружеския дълг.
Мадам въздъхна. Бързо се оттегли.
Отправи се към своя будоар.
Навярно чул въздишките ѝ бегли
... почука тихо... младият коняр.
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
) Роси 
