France. Madame Julie, partie III
Неделно утро, замъкът се буди
Потракват приборите от сребро
В мадам щастливо пърхат пеперуди
Рояк са цял под лявото ребро.
За скритата у нея дива котка
едва ли подозира граф дьо Ре.
И тази рокля беше твърде кротка,
но тя го знаеше съвсем добре.
Вратата скръцва и прекрачва прага -
конюшната ухае на сено...
По устните ѝ споменът пробяга
за ласки върху грубото зебло.
Замисли се мадам почти(!) внезапно:
„да ме съблече е хубав жест...
ще му се върне, може би, стократно!“
… и пусна кърпичката си с финес.
А този повелител на жребците
природно е снабден с мъжествен чар,
не трябва да оплита хич конците –
тя блюдо е, но той е кулинар.
– Мадам, очаквах вашата визита! –
с пресипнал глас посрещна я Анри –
Минута ценна мисля, че отлита… –
С полуусмивка просто я влуди.
Погледна го под сведени ресници:
(тупти камшичен мъжкия рефлекс)
– Анри, стегнете своите редици…
Жребецът искам… да пояздя днес! :))
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
