Фрези Грант
Усещаш ли как се изплъзвам?
Смъртта за мен е бягство. Бързам,
безплътна като морска пяна -
от мене нищо не остана.
Дочуваш ли гласа ми нощем
как моли пламенно за прошка?
Че гордата ми, дръзка воля
пречупена е в стръмен полет.
Да, стъпих леко на водата,
видях страха му и тъгата,
вълнение, възторг, тревога,
но да се върна там не мога.
Ще бягам вечно по вълните,
обречена безкрай да питам:
Изгубихте ли пътя, хора,
из безпределните простори?
6.02.2018
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
