Усещаш ли, как се изплъзвам?
Смъртта за мен е бягство. Бързам,
безплътна като морска пяна -
от мене нищо не остана.
Дочуваш ли гласа ми нощем,
как моли пламенно за прошка?
Че гордата ми, дръзка воля
пречупи се във стръмен полет.
Да, стъпих леко на водата,
видях страха му и тъгата,
вълнение, възторг, тревога,
но да се върна там не мога.
Ще бягам вечно по вълните,
обречена безкрай да питам:
Изгубихте ли пътя, хора,
из безпределните простори?
6.02.2018
© Мария Димитрова Все права защищены