Feb 7, 2018, 10:30 AM

Фрези Грант 

  Poetry
363 2 8

Усещаш ли, как се изплъзвам?

Смъртта за мен е бягство. Бързам,

безплътна като морска пяна -

от мене нищо не остана.

 

Дочуваш ли гласа ми нощем,

как моли пламенно за прошка?

Че гордата ми, дръзка воля

пречупи се във стръмен полет.

 

Да, стъпих леко на водата,

видях страха му и тъгата,

вълнение, възторг, тревога,

но да се върна там не мога.

 

Ще бягам вечно по вълните,

обречена безкрай да питам:

Изгубихте ли пътя, хора,

из безпределните простори?

 

6.02.2018

 

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??