10.12.2023 г., 22:11 ч.

Фурия 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
134 2 1

Бягай!

Ще потънеш два метра дълбоко

във рохката пръст на очите й.

 

Бързай!

Тя носи лудостта на ураганен вятър, 

вълнение в душата

(до вчера застинала)

 

Закъсняваш!

Капки - порой -

(бият, пробиват, проникват)

- куршуми в трептящия център

(на ума ти)

 

Потъваш...

Когато премине (през теб)

ще утихне (далеч)

зад някой хоризонт;

а брега (ти) ще остане(шшш...)

О! Пуст(ошен)

 

Оставаш.

Крясъците на пясъците

дълго отекват в тишината на залеза...

 

Чакаш -

Изгрева (който)

никога няма да бъде.

© Доротея Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ами да, много опустошителни може да са понякога жените
Предложения
: ??:??