NorwenaAldren
76 резултата
Твърдото сърце на реалността
стопи се и покапа през зеницата,
мижеща в шпионка на врата от сетива.
Времето свлече тюлена роба,
тялото му голо ума ми скова.
  64 
С последен лъч живот по залез,
денят въздъхна и заспа.
А под клепките склопени,
пламнаха и заиграха
силуетите на нощни същества. ...
  60 
От живота взех си отпуска -
отпуснах се,
напих се и напуших се;
Между сега и после
лутам се; ...
  72 
Не бягай
От дупката в гърдите си
Не се крий
Зад дим и алкохолни пари
Не се преселвай ...
  56 
Свършиха ми прошките -
разпродадох ги през черен петък
и изкупих скъпи обещания -
бракувани..
Разграбиха ми всички втори шансове ...
  86 
целуват се стрелките в циферблата
среднощната мъгла души
изгрева в утробата
преди да се роди
вятърът в захлас ...
  75 
Камбаната бие -
часовник без време
брои пак сълзите
на облачно небе;
Мерим със крачки ...
  165 
Хиляда стъпки се разтичат
по сивите павета
на този стар площад;
Времето се скри
зад трепнеща завеса ...
  209 
забравѝ ключа си
оставѝ открехнато
ще се вмъкна на пръсти
ще се сгуша в някой ъгъл
(на сърцето ти) ...
  127 
Крещи ми се,
докато не остане
глътка въздух в дробовете ми,
а гласните ми струни станат на пихтия
и не оглушея ...
  221 
несретнице злощастна!
Охулват те вовеки,
защото ти си крясък
във душата на човека.
Там мирно е, и тихо, ...
  117 
Сложи пак картините,
скриващи дупки
от гняв по стената ти;
Приший си кръпките,
скриващи дупки ...
  190 
Плашат ни бездни,
в душите ни зейнали;
Пълним ги жадно с
небрежни забежки;
Давим ги с вино, ...
  129 
искам си времето
нашето време, то
сякаш без време изтича
носим си бремето
нашето бреме, то ...
  212 
Викам те
поименно
На бездната
от дъното
Хвърляш свиден поглед през ръба ...
  297 
Минута преди изгрев
Когато
Умът е толкоз уморен
Когато
Чувството за “себе си” умре ...
  172 
Женен си за Свободата;
Аз съм ти любовница...
  273 
Бягаш припряно
от мен и от себе си,
гмурнат в матрицата биваш играч.
Пътник без път си,
забравил посоките, ...
  343 
Уморих се
да пресмятам и премислям
време
да преправям и съобразявам
планове ...
  285 
Светът се е пречупил
през криво огледало -
Всеки гледа себе си,
но никой не се вижда.
Загубил свойте ценности ...
  399 
Тази вечер кръвта ми посиня.
Виж, как се точи през писалката..
Изтича
в мисли за теб
Попива ...
  298 
Умът й - градина
поена с мечти,
Но днес там е зима
и суша цари.
Някой влезе, ограби ...
  398 
Сладникав мазохизъм
и стипчива меланхолия
танцуващи по нервите
в божествена агония:
Качили се на токчета, ...
  425 
В топъл априлски следобед
булевардът от мисли жужи.
Див рожков ухае на пролет,
покрай него минаваш и ти.
Крачи стремглаво по тротоара ...
  330 
Уморих се да преследвам призрак...
Призрака на "ние" с "може би" отпред
Уморих се да се стискам да не питам
Ако днес ме искаш, дали утре още ще
Уморих се от напразната надежда ...
  214 
Тичаме по прашните пътеки
орисани за смачкани цветя.
Забравили сме сивите си дрехи
някъде далече, у дома...
Гоним се, аз-теб, ти-мене, ...
  250 
  291 
Безкрайните редици махагонови очи я гледаха с очакване. Насили се да изтръгне нозете си от бетоновата локва страх и вина, в която бяха затънали. Застана пред следващата врата, погали замислено металните люспи на змея, служещ за дръжка, предусещайки ужаса, дебнещ отвъд. През главата й се стрелкаха ду ...
  378 
Тишина се стича
по успалия се изгрев
Тук-там
я разплисква
чайка ...
  461 
Стоеше застинала на мястото си, а бунтът в гърдите й биеше тъпан. Пред нея се виеха две безкрайни редици еднакви врати с цвят на махагон, потъващи в белите стени на несвършващия искрящ коридор. От къде да започне? "Открий себе си"... Щеше й се да започне да ги отваря бързо една след друга докато не ...
  703 
Нежни целувки се спускаха надолу по гръбнака й, аромата на портокал носеше носталгия по присъствие, което бегло помнеше. Басовият глас прошепна в ухото й: "Няма да те целуна на раздяла"
- ААААА! - зверския рев се изтръгна от разкъсаните й гърди при поредното пробождане на дългата черна кама, изкарва ...
  623 
Вървеше сама сред безкрайната пустош. Под краката й хрущяха замръзнали безцветни стръкове нещастна трева. Босите й стъпала уморено целуваха пепелявата вкочанена земя. Не помнеше последния дъжд. Суша и мраз - надлъж и шир под ниското сиво небе. Ох! Поредния трънлив храсталак закачи голото й бедро под ...
  522 
  560 
  460 
  449 
Той не беше лъжец. Той бе самата Лъжа. Сладка, увещаваща, убедителна. Красивото отражение на Истината (защото всички знаем колко грозна може да е тя).
Та, лъжата, тя сама вярваше в себе си, невежа за своята природа, готова да се бие до смърт за правотата си. Ето, започнала да ме омайва, убеждава ме ...
  738  12 
Седя сама на масата във бара а насреща ми менят се лица, истории и чувства. Пред мен седите, но ви няма. С представата за вас аз разговарям.
"Истински ли си, не си ли? Ти ли си, или си някой друг? А аз коя съм? Днес една, различна вчера, а утре е само гадание.."
Кафевите очи изпиват ме до дъно. Какт ...
  346 
Всеки е създаден да си носи кръста.
Три дни плаках, на четвъртия възкръснах,
и сега надсмивам се над таз природа проста,
невинност смачкала в възраст невръстна..
Насилената ми душа ...
  345 
Сред навалицата хора,
натъпкани като вакуумирани сърми в тесния автобус,
аз се чувствам тъй сама...
В гърдите ми е черна дупка -
засмукала самата ми душа. ...
  264 
Статист съм във живота си -
той просто ми се случва.
В съзнанието ми бушува ураган;
Сред него нося се - безгласна кукла..
Стените на купето стягат се - ...
  534 
Предложения
: ??:??