NorwenaAldren
55 резултата
Умът й - градина
поена с мечти,
Но днес там е зима
и суша цари.
Някой влезе, ограби ...
  92 
Сладникав мазохизъм
и стипчива меланхолия
танцуващи по нервите
в божествена агония:
Качили се на токчета, ...
  67 
В топъл априлски следобед
булевардът от мисли жужи.
Див рожков ухае на пролет,
покрай него минаваш и ти.
Крачи стремглаво по тротоара ...
  103 
Уморих се да преследвам призрак...
Призрака на "ние" с "може би" отпред
Уморих се да се стискам да не питам
Ако днес ме искаш, дали утре още ще
Уморих се от напразната надежда ...
  67 
Тичаме по прашните пътеки
орисани за смачкани цветя.
Забравили сме сивите си дрехи
някъде далече, у дома...
Гоним се, аз-теб, ти-мене, ...
  81 
  140 
Безкрайните редици махагонови очи я гледаха с очакване. Насили се да изтръгне нозете си от бетоновата локва страх и вина, в която бяха затънали. Застана пред следващата врата, погали замислено металните люспи на змея, служещ за дръжка, предусещайки ужаса, дебнещ отвъд. През главата й се стрелкаха ду ...
  179 
Тишина се стича
по успалия се изгрев
Тук-там
я разплисква
чайка ...
  234 
Стоеше застинала на мястото си, а бунтът в гърдите й биеше тъпан. Пред нея се виеха две безкрайни редици еднакви врати с цвят на махагон, потъващи в белите стени на несвършващия искрящ коридор. От къде да започне? "Открий себе си"... Щеше й се да започне да ги отваря бързо една след друга докато не ...
  401 
Нежни целувки се спускаха надолу по гръбнака й, аромата на портокал носеше носталгия по присъствие, което бегло помнеше. Басовият глас прошепна в ухото й: "Няма да те целуна на раздяла"
- ААААА! - зверския рев се изтръгна от разкъсаните й гърди при поредното пробождане на дългата черна кама, изкарва ...
  359 
Вървеше сама сред безкрайната пустош. Под краката й хрущяха замръзнали безцветни стръкове нещастна трева. Босите й стъпала уморено целуваха пепелявата вкочанена земя. Не помнеше последния дъжд. Суша и мраз - надлъж и шир под ниското сиво небе. Ох! Поредния трънлив храсталак закачи голото й бедро под ...
  318 
  152 
  153 
  245 
Той не беше лъжец. Той бе самата Лъжа. Сладка, увещаваща, убедителна. Красивото отражение на Истината (защото всички знаем колко грозна може да е тя).
Та, лъжата, тя сама вярваше в себе си, невежа за своята природа, готова да се бие до смърт за правотата си. Ето, започнала да ме омайва, убеждава ме ...
  488  12 
Седя сама на масата във бара а насреща ми менят се лица, истории и чувства. Пред мен седите, но ви няма. С представата за вас аз разговарям.
"Истински ли си, не си ли? Ти ли си, или си някой друг? А аз коя съм? Днес една, различна вчера, а утре е само гадание.."
Кафевите очи изпиват ме до дъно. Какт ...
  224 
Всеки е създаден да си носи кръста.
Три дни плаках, на четвъртия възкръснах,
и сега надсмивам се над таз природа проста,
невинност смачкала в възраст невръстна..
Насилената ми душа ...
  206 
Сред навалицата хора,
натъпкани като вакуумирани сърми в тесния автобус,
аз се чувствам тъй сама...
В гърдите ми е черна дупка -
засмукала самата ми душа. ...
  123 
Статист съм във живота си -
той просто ми се случва.
В съзнанието ми бушува ураган;
Сред него нося се - безгласна кукла..
Стените на купето стягат се - ...
  241 
В уютните обятия на Мрака
прегръщам се с мойта тъга.
Тъй сигурна е и позната
тъмнината на таз пещера.
Скрита на дълбоко ...
  245 
Докато опитвах да стана и да си обуя нещо, спомените бавно започваха да се връщат… След студения душ, Памела влезе още няколко пъти при мен в опит да ме убеди да си легна в леглото, докато аз упорствах че мястото ми е на пода в банята. После имах бяло петно, и проблясък как някакви хора ме носят пре ...
  157 
С времето Иван не се отказа да споделя с мен вътрешния си свят, като бент от дълго потискана чувствителност, който се беше отприщил върху мен. За изненада на мен и всички, които го познават. Въпросната компания се състоеше от Моа, Иван, най-добрият му приятел – Галин и моята най-добра приятелка – Па ...
  176 
Предполагам и вие като мен сте изпитали този феномен - в момента в който вземеш съзнателно решение да влезеш в нова връзка, непременно се появяват кандидати, които да те разколебават, предлагайки какво ли не. Както до вчера любовния ти живот е бил в застой, не щеш ли изведнъж се вият километрични оп ...
  135 
"Не ме интересува дали ще живееш или ще умреш."
Каква реплика от човек, когото едва познавате, а? А представете си да го чуете от някого, когото обичате.
По това време бях диагностициран с късен стадий на рак на хранопровода. Прибрах се, седнах на масата със съпругата и дъщеря ми, опитах се да прегл ...
  267 
Нека им разкажа малко повече за теб.
Той има очи, в които можеш да се изгубиш и намериш след това на поне 10 различни места. Не можеш да определиш цвета им, защото вечно се мени. За това и в паспорта му пише "пъстри".
Носи очила, които още повече ги подчертават и му придават интелигентен и безобиден ...
  207 
Ти си дрога.
В началото бе интересен, недостъпен, таен... опасен, интригуващ, омайващ...
Необикновен, различен от това, което съм срещала до сега.
Прикова вниманието ми.
(а бях едва на 17) ...
  250 
Нощната прохлада на септември
стъпките ми нежно приютява.
Но душата ми в нахалните брътвежи
на миналото пак се омотава..
Лица и думи пак се гонят - ...
  608 
Усещаш ли отвъд плътта ми?
Прозираш ли (мен) под повърхността?
С извивките ми нежни, що направи?
Усети ли между браздите скритата тъга?
Изпий ме, захвърли ме пак на пода… ...
  164 
Седим с кучетата в двора на изоставеното поделение. Слънцето преваля, небето започва да лилавее над зелените корони, полюшващи се от топлия майски ветрец.
Мятам черната си кама по едно от дърветата. Нервна съм до побъркване, и въпреки, че не го показвам, той ме усеща. Последната седмица забелязахме, ...
  415  10 
Усещам докосването на погледа ти да се спуска като капки кехлибарен мед надолу от устните ми, по врата, към деколтето... Вдигам поглед и срещам твоя – Сблъсък. Вместо свенливо да го отместиш, отвръщаш ми нагло и нахално, усещам затягане около врата си.
Внимавай! Две сме… Готов ли си да събудиш втора ...
  287  14 
Представи си една нощна пеперуда. Пухкава, скромно оцветена, с две големи кафяви петна, прилични на очи, на двете си крила. Тя е влюбена в един Огън. Огъня проблясва в дъното на стаята в каменната камина. Омагьосана от пропукващото му заклинание, хипнотизирана от червените езици, тя безсилно полита, ...
  312 
Тялото ни от Земята -
сгрява го Сърце от Огън.
То от Облак (Мозъка) в главата,
с Дъжд от Мисли бива укротено.
А Душата ни, Душата - тя задвижва всички тях. ...
  146 
Има нещо романтично в хващането на последния автобус. Първо тичаш към спирката, подритван от фаталността на това да го изпуснеш – „изтървах последния бус“ – звучи си страшничко..
Пристигнала 5 минути по-рано, заставаш на спирката и зачакваш с уголемяващ се страх, че вече е минал.
Нощна Варна има осо ...
  320  10 
Затишието преди буря. Колко шаблонен израз и колко неизменимо истинен.
Моето затишие продължи седмица. Сега съм във вихъра на буря, за която не бях готова.
Търся утеха в крачките си под смрачаващото се небе.
Колко често в затишието решаваме, че може би бурята ще ни отмине този път..Точно когато го п ...
  205 
Искаш цветето ти да разцъфти.
Погледаш го за кратко, нищо не става..
Ядосваш се, започваш да му крещиш "ЦЪФТИ, ХАЙДЕ ЦЪФВАЙ ВЕДНАГА, ЧУВАШ ЛИ МЕ, ИНАЧЕ ЩЕ..." − хващаш с пръсти нежната зелена пъпчица, разкъсваш я с нокти, в опит да я разпукаш и да я накараш да се отвори по-бързо. Тя загива и венчели ...
  220 
  520 
"Цветята са мисли на природата за любовта"
- Бетина фон Арним
Кокичето разцъфва
в ранна пролет.
Срамежливо къпе се ...
  129 
  305 
Страх ме е да те обичам. Ще умреш преди мен.
Спомням си как стоим на покрива на най-високата сграда в Призрачния град. Слънцето се кикоти над нас, а ние се състезаваме кой ще вкара повече камъчета в комина на отсрещния покрив. Ти вкарваш почти всеки път, а аз упорствам поне четвърт час преди първото ...
  230 
  409 
Предложения
: ??:??