10.04.2023 г., 17:15

Фъндъци от Софийската мъгла

526 1 1

ФЪНДЪЦИ ОТ СОФИЙСКАТА МЪГЛА

 

... бяла, блага, ненадейна, от Владайските била

на фъндъци ми се вейна! – върху София мъгла,

както винаги – от изток, слънцето пое си дъх,

сетне вапца във златисто витошкия Черни връх,

в тая тъпа зимна проза, дето я чета през ред,

бях решил да се повозя със трамвая! – № 5,

сякаш яли бой с бухалки, пръснали се с „Givenshy”,

 

гледах хора със слушалки в ледените си уши,

нито Господ, ни икона, нито Рай, по-скоро – Ад! –

град, затънал си в смартфона, чеше своя тъп i-PAD,

непреведен из миража – там, де Дунавът синей,

на кого сега да кажа сбогом? – или пък здравей,

в пролетта – тъй ненадейна! – с мен във София дошла,

аз брадата ще си рейна из софийската мъгла.

 

6 април 2023 г.

гр. София, 19, 10 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Неподражаем!

    както винаги – от изток, слънцето пое си дъх,
    сетне вапца във златисто витошкия Черни връх,

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....