ФЪНДЪЦИ ОТ СОФИЙСКАТА МЪГЛА
... бяла, блага, ненадейна, от Владайските била
на фъндъци ми се вейна! – върху София мъгла,
както винаги – от изток, слънцето пое си дъх,
сетне вапца във златисто витошкия Черни връх,
в тая тъпа зимна проза, дето я чета през ред,
бях решил да се повозя със трамвая! – № 5,
сякаш яли бой с бухалки, пръснали се с „Givenshy”,
гледах хора със слушалки в ледените си уши,
нито Господ, ни икона, нито Рай, по-скоро – Ад! –
град, затънал си в смартфона, чеше своя тъп i-PAD,
непреведен из миража – там, де Дунавът синей, ...