Фъстък
Един фъстък
(голям карък)
оста’ ‘артък
на своя стрък.
А всички други
(и без заслуги)
отиват (чу ги)
на вид соларна −
баня жежка.
Но то - пекарна!
Няма грешка!
И тъй, с ненавист
той и завист
след тях напсува
(но кой ти чува).
Не бе наясно,
че е опасно,
а не прекрасно.
Мълва, обаче,
отнейде, значи,
дойде и снесе:
„Фъстък пече се,
след туй яде се.
Деликатес е!”
Фъстъкът вдяна,
че таз промяна
на зле била е
(но кой ти знае).
Отдъхнал вече,
наум си рече:
„Късмет! Добре, че
тъй се стече,
та бях забравен,
на студ оставен.
Ще мръзна, гния,
(на кофти хал),
но харабия,
че йощ съм цял.
© Марин Цанков Всички права запазени