Гадно е да не мислиш като всички,
души бледи, нарисувани с боички
от дете невръстно, без представа
красивото
що представлява.
.
Трудно е да не си със тълпата,
особено и щом душата
бунтува се, но неразбрана,
храна на пошлите чакали
ще остане.
.
Или се караш, или ставаш лицемер,
или те изолират,
или вдигат до безмер.
Или си ти, или не си.
Ала не можеш Шекспир ти да си.
И пак летящите безумици не спират.
.
Някак си в хаоса на тази реч
аз виждам.
Бляска нещо, явно меч.
Приижда
тихо възмущение.
Потулвам го
преглъщам
своето мнение.
© Светозар Петров Всички права запазени