15.10.2005 г., 19:57 ч.

Галатея 

  Поезия
868 0 3
Извая ме от мъжките си сънища.
И вдъхна ми живот,от своя взет.
Очите ми напълни с течно слънце,
а устните-с дъх на гора след дъжд.
Ръцете сътвори-да те обгърна.
Научи ме да те целувам-
до себеразтваряне.
Облече ме в зелената нега
на предлюбов.
От свойта същност даде ми душа.
Готова съм да бъда с теб.
А ти?

© Здравка Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??